Нов роман от Лусинда Райли
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
УБИЙСТВА ВЪВ ФЛИЙТ ХАУС
от
Лусинда Райли
Обем: 360 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2331-1
Превод: Снежана Милева
Семейни интриги, изменничества и възмездие. Зад стените на Флийт Хаус се крият злокобни секрети.
Очаквайте следващата вълнуваща история от Лусинда Райли на 2 април.
За авторката
Лусинда Райли е родена през 1965 година в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и разгласява първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят.
Сега „ Хермес “ показва „ Убийства във Флийт Хаус “.
За книгата
Смъртта на възпитаник в частно учебно заведение в Норфолк шокира всички, а шефът на влиятелния интернат обезверено се надява това да е просто драматичен случай.
Полицията обаче намира събитията за подозрителни и следствието е поверено на контрольор Джазмин Хънтър. Джаз наскоро е напуснала лондонската полиция по персонални аргументи и в този момент насилствено се съгласява да поеме случая като услуга към някогашния си шеф.
Заедно със своя приближен сътрудник сержант Майлс Джаз навлиза в затворения свят на частното учебно заведение. С всяка последваща диря излиза наяве, че зад стените на пансиона се крият злокобни секрети, и скоро събитията одобряват драматичен поврат. Притисната от времето и от началника си, Джаз би трябвало да потърси отговорите в предишното, с цел да предотврати идващото ликвидиране.
Откъс
Училище „ Сейнт Стивън “, Норфолк
Януари 2005 година
Докато фигурата се качваше по стълбите, водещи към коридора на най-големите възпитаници – лабиринт от тесни стаички, по една на момче, единствените шумове бяха потракването и свистенето на остарелите радиатори – безполезни чугунени стражи, които се мъчеха да отопляват Флийт Хаус през последните 50 години.
Флийт Хаус, един от осемте пансиона на учебно заведение „ Сейнт Стивън “, бе взел името на шефа от времето на построяването му преди 150 години. Наричан „ Флийпит “ (Мизерно, мръсно място – Б. пр.) от актуалните си жители, грозната тухлена викторианска сграда бе превърната в общежитие малко след войната.
Тя бе и последната, която оставаше да получи толкоз нужното обновяване. През идващите шест месеца от подовете по коридорите и стълбите, в спалните и общите стаи щяха да махнат прокъсания черен линолеум; пожълтелите стени щяха да бъдат облепени с нови тапети и боядисани в свежия цвят магнолия, а в старите отделения за къпане щяха да слагат лъщящи душове от неръждаема стомана и гладки бели плочки. Всичко това – с цел да бъдат задоволени настояванията на днешните претенциозни родители, които упорстваха децата им да живеят и да се учат в улеснение като в хотел, а не в бордей.
Фигурата спря пред седма стая и се заслуша. Тъй като бе петък, осемте момчета на етажа най-вероятно се бяха разписали, че излизат, преди да се насочат към пъба в близкия пазарен град Фолтшам, само че по-добре бе да се увери. Не се чуваше никакъв звук и фигурата натисна дръжката и влезе.
След като безшумно затвори вратата и светна лампата, съвсем незабавно долови пропилата се спарена миризма – комбинация от мръсни чорапи, пот и вилнеещи хормони, която през годините бе проникнала във всяко кътче на Флийт Хаус.
Потръпвайки от мъчителните мемоари, които миризмата извика, фигурата едвам не се спъна в купчината долни дрехи, захвърлено на пода. После, като се пресегна и взе двете бели хапчета, които всяка вечер оставяха на шкафчето на момчето, и ги смени с други две, изглеждащи по същия метод, фигурата се обърна, изгаси лампата и излезе.
На стъпалата момченце по пижама замръзна на място, когато чу приближаващите стъпки. Паникьосано, то се пъхна в дребната ниша изпод, сливайки се със сенките. Ако го хванеха, че не си е в леглото, щяха да го санкционират, а за довечера към този момент бе изтърпяло задоволително.
Застинало в мрака, с лудешки разтуптяно сърце и стиснати очи, като че ли това щеше някак да му помогне, момчето слушаше с притихнал мирис стъпките, които минаха на сантиметри над главата му и милостиво се отдалечиха. Потръпвайки от облекчение, то изпълзя от скривалището си и бързо се прибра в спалното помещение. Легна си и откакто погледна часа на будилника – имаше още час, преди да може да си разреши да заспи, момчето се зави стремително и най-сетне разреши на сълзите да потекат.
Близо час по-късно Чарли Кавъндиш влезе в седма стая и се хвърли на леглото си.
Беше 18-годишен, а в 11 часа в петък вечер бе осъден като малко дете да седи в тази смрадлива заешка клетка.
На всичкото от горната страна в седем на другата заран трябваше да стане за проклетото свещенодействие. Вече два пъти го бе пропуснал през този период и не можеше да си го разреши още един път. И без това го бяха завлекли в кабинета на Джоунс поради онази нелепост с Милар. Джоунс бе загатнал нещо за изпъждане, в случай че не си промени държанието, само че Чарли се дразнеше, че би трябвало да мирува. Баща му ясно му бе декларирал, че няма да го устоя в свободната му година, в случай че не му покаже задоволително шестици и положителни мнения от учителите.
Което щеше да е тотална злополука.
Баща му така и така не одобряваше концепцията за отмора сред междинното и висшето обучение. Той мразеше хедонизма и не можеше да си показа синът му да лежи на някой тайландски плаж, най-вероятно дрогиран, и на всичкото от горната страна той да заплаща за това.
Бяха имали препирня до небесата за бъдещето на Чарли малко преди началото на периода. Баща му Уилям Кавъндиш бе упорит юрист в Лондон и от дълго време бе приел за даденост, че синът му ще тръгне по стъпките му. Като по-малък самият Чарли не се бе замислял за това.
През последните години обаче започваше да му излиза наяве какво се чака от него, очевидно без да се зачитат желанията му.
Чарли бе човек на далаверата, фен на адреналина – по този начин се възприемаше самият той. Харесваше му да живее на ръба. От мисълта да прекара живота си в душната, подчинена на строга подчиненост атмосфера на „ Инър Темпъл “* му се повдигаше.
Пък и визията на татко му за „ одобряването в живота “ бе цялостна отживялост. В днешно време нещата бяха напълно разнообразни – можеше да правиш каквото си поискаш. Всички тези нелепости за пристойност принадлежаха на предишното потомство.
Чарли искаше да бъде диджей и да гледа по какъв начин полуголи хубавици лудуват на дансинга в Ибиса. Точно по този начин. Това към този момент си го биваше! Освен това… като диджей можеше да печелиш купища пари.
Не че парите в миналото щяха да бъдат сериозен проблем. Стига нежененият му 57-годишен чичо да не решеше внезапно да основава семейство, Чарли щеше да наследи фамилния парцел с хиляди акри обработваема земя.
Той имаше проекти и за това. Трябваше единствено да продаде няколко акра с позволение за градеж на някой бизнесмен и щеше да забогатее!
Не, не го тревожеше бъдещото му финансово положение, а фактът, че стиснатият му татко упражняваше парична власт над него в този момент.
Беше млад. Искаше да се позабавлява.
Такива мисли се прескачаха в мозъка на Чарли Кавъндиш, до момента в който той посягаше разсеяно към двете хапчета, които пиеше всяка вечер, откогато бе на пет, а след това взе чашата с вода, оставена от старшата сестра.
Сложил хапчетата на езика си, той ги глътна с щедро количество вода и върна чашата на шкафчето до леглото си.
В идната минута нищо не се случи. Чарли продължи да мисли с въздишка за несправедливостта на ситуацията си. И тогава, някак незабелязано, почувства по какъв начин стартира да се тресе.
– Какво, по дяволите…?!
Треперенето се ускори, ставайки неудържимо, и внезапно Чарли почувства по какъв начин гърлото му се свива. Обзе го суматоха и неразбиране и мъчейки се да си поеме въздух, той стана и с залитане съумя да стигне до вратата. Сграбчи топката, само че от възходящия смут не можа да я завърти както би трябвало, и падна на пода в полусъзнание, с ръка на гърлото и пяна на устата. Лишени от О2 и атакувани от смъртоносните отровни субстанции, органите му един по един стопираха да работят. После вътрешностите му се отпуснаха и младежът, който допреди малко бе Чарли Кавъндиш, просто престана да съществува.
п редставя
УБИЙСТВА ВЪВ ФЛИЙТ ХАУС
от
Лусинда Райли
Обем: 360 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2331-1
Превод: Снежана Милева
Семейни интриги, изменничества и възмездие. Зад стените на Флийт Хаус се крият злокобни секрети.
Очаквайте следващата вълнуваща история от Лусинда Райли на 2 април.
За авторката
Лусинда Райли е родена през 1965 година в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и разгласява първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят.
Сега „ Хермес “ показва „ Убийства във Флийт Хаус “.
За книгата
Смъртта на възпитаник в частно учебно заведение в Норфолк шокира всички, а шефът на влиятелния интернат обезверено се надява това да е просто драматичен случай.
Полицията обаче намира събитията за подозрителни и следствието е поверено на контрольор Джазмин Хънтър. Джаз наскоро е напуснала лондонската полиция по персонални аргументи и в този момент насилствено се съгласява да поеме случая като услуга към някогашния си шеф.
Заедно със своя приближен сътрудник сержант Майлс Джаз навлиза в затворения свят на частното учебно заведение. С всяка последваща диря излиза наяве, че зад стените на пансиона се крият злокобни секрети, и скоро събитията одобряват драматичен поврат. Притисната от времето и от началника си, Джаз би трябвало да потърси отговорите в предишното, с цел да предотврати идващото ликвидиране.
Откъс
Училище „ Сейнт Стивън “, Норфолк
Януари 2005 година
Докато фигурата се качваше по стълбите, водещи към коридора на най-големите възпитаници – лабиринт от тесни стаички, по една на момче, единствените шумове бяха потракването и свистенето на остарелите радиатори – безполезни чугунени стражи, които се мъчеха да отопляват Флийт Хаус през последните 50 години.
Флийт Хаус, един от осемте пансиона на учебно заведение „ Сейнт Стивън “, бе взел името на шефа от времето на построяването му преди 150 години. Наричан „ Флийпит “ (Мизерно, мръсно място – Б. пр.) от актуалните си жители, грозната тухлена викторианска сграда бе превърната в общежитие малко след войната.
Тя бе и последната, която оставаше да получи толкоз нужното обновяване. През идващите шест месеца от подовете по коридорите и стълбите, в спалните и общите стаи щяха да махнат прокъсания черен линолеум; пожълтелите стени щяха да бъдат облепени с нови тапети и боядисани в свежия цвят магнолия, а в старите отделения за къпане щяха да слагат лъщящи душове от неръждаема стомана и гладки бели плочки. Всичко това – с цел да бъдат задоволени настояванията на днешните претенциозни родители, които упорстваха децата им да живеят и да се учат в улеснение като в хотел, а не в бордей.
Фигурата спря пред седма стая и се заслуша. Тъй като бе петък, осемте момчета на етажа най-вероятно се бяха разписали, че излизат, преди да се насочат към пъба в близкия пазарен град Фолтшам, само че по-добре бе да се увери. Не се чуваше никакъв звук и фигурата натисна дръжката и влезе.
След като безшумно затвори вратата и светна лампата, съвсем незабавно долови пропилата се спарена миризма – комбинация от мръсни чорапи, пот и вилнеещи хормони, която през годините бе проникнала във всяко кътче на Флийт Хаус.
Потръпвайки от мъчителните мемоари, които миризмата извика, фигурата едвам не се спъна в купчината долни дрехи, захвърлено на пода. После, като се пресегна и взе двете бели хапчета, които всяка вечер оставяха на шкафчето на момчето, и ги смени с други две, изглеждащи по същия метод, фигурата се обърна, изгаси лампата и излезе.
На стъпалата момченце по пижама замръзна на място, когато чу приближаващите стъпки. Паникьосано, то се пъхна в дребната ниша изпод, сливайки се със сенките. Ако го хванеха, че не си е в леглото, щяха да го санкционират, а за довечера към този момент бе изтърпяло задоволително.
Застинало в мрака, с лудешки разтуптяно сърце и стиснати очи, като че ли това щеше някак да му помогне, момчето слушаше с притихнал мирис стъпките, които минаха на сантиметри над главата му и милостиво се отдалечиха. Потръпвайки от облекчение, то изпълзя от скривалището си и бързо се прибра в спалното помещение. Легна си и откакто погледна часа на будилника – имаше още час, преди да може да си разреши да заспи, момчето се зави стремително и най-сетне разреши на сълзите да потекат.
Близо час по-късно Чарли Кавъндиш влезе в седма стая и се хвърли на леглото си.
Беше 18-годишен, а в 11 часа в петък вечер бе осъден като малко дете да седи в тази смрадлива заешка клетка.
На всичкото от горната страна в седем на другата заран трябваше да стане за проклетото свещенодействие. Вече два пъти го бе пропуснал през този период и не можеше да си го разреши още един път. И без това го бяха завлекли в кабинета на Джоунс поради онази нелепост с Милар. Джоунс бе загатнал нещо за изпъждане, в случай че не си промени държанието, само че Чарли се дразнеше, че би трябвало да мирува. Баща му ясно му бе декларирал, че няма да го устоя в свободната му година, в случай че не му покаже задоволително шестици и положителни мнения от учителите.
Което щеше да е тотална злополука.
Баща му така и така не одобряваше концепцията за отмора сред междинното и висшето обучение. Той мразеше хедонизма и не можеше да си показа синът му да лежи на някой тайландски плаж, най-вероятно дрогиран, и на всичкото от горната страна той да заплаща за това.
Бяха имали препирня до небесата за бъдещето на Чарли малко преди началото на периода. Баща му Уилям Кавъндиш бе упорит юрист в Лондон и от дълго време бе приел за даденост, че синът му ще тръгне по стъпките му. Като по-малък самият Чарли не се бе замислял за това.
През последните години обаче започваше да му излиза наяве какво се чака от него, очевидно без да се зачитат желанията му.
Чарли бе човек на далаверата, фен на адреналина – по този начин се възприемаше самият той. Харесваше му да живее на ръба. От мисълта да прекара живота си в душната, подчинена на строга подчиненост атмосфера на „ Инър Темпъл “* му се повдигаше.
Пък и визията на татко му за „ одобряването в живота “ бе цялостна отживялост. В днешно време нещата бяха напълно разнообразни – можеше да правиш каквото си поискаш. Всички тези нелепости за пристойност принадлежаха на предишното потомство.
Чарли искаше да бъде диджей и да гледа по какъв начин полуголи хубавици лудуват на дансинга в Ибиса. Точно по този начин. Това към този момент си го биваше! Освен това… като диджей можеше да печелиш купища пари.
Не че парите в миналото щяха да бъдат сериозен проблем. Стига нежененият му 57-годишен чичо да не решеше внезапно да основава семейство, Чарли щеше да наследи фамилния парцел с хиляди акри обработваема земя.
Той имаше проекти и за това. Трябваше единствено да продаде няколко акра с позволение за градеж на някой бизнесмен и щеше да забогатее!
Не, не го тревожеше бъдещото му финансово положение, а фактът, че стиснатият му татко упражняваше парична власт над него в този момент.
Беше млад. Искаше да се позабавлява.
Такива мисли се прескачаха в мозъка на Чарли Кавъндиш, до момента в който той посягаше разсеяно към двете хапчета, които пиеше всяка вечер, откогато бе на пет, а след това взе чашата с вода, оставена от старшата сестра.
Сложил хапчетата на езика си, той ги глътна с щедро количество вода и върна чашата на шкафчето до леглото си.
В идната минута нищо не се случи. Чарли продължи да мисли с въздишка за несправедливостта на ситуацията си. И тогава, някак незабелязано, почувства по какъв начин стартира да се тресе.
– Какво, по дяволите…?!
Треперенето се ускори, ставайки неудържимо, и внезапно Чарли почувства по какъв начин гърлото му се свива. Обзе го суматоха и неразбиране и мъчейки се да си поеме въздух, той стана и с залитане съумя да стигне до вратата. Сграбчи топката, само че от възходящия смут не можа да я завърти както би трябвало, и падна на пода в полусъзнание, с ръка на гърлото и пяна на устата. Лишени от О2 и атакувани от смъртоносните отровни субстанции, органите му един по един стопираха да работят. После вътрешностите му се отпуснаха и младежът, който допреди малко бе Чарли Кавъндиш, просто престана да съществува.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ